Живот като строшено огледало

Началото Живот като строшено огледало Парчета разпилени по паркета сив Пълзя между разхвърляни отломки От блянове, надежди и мечти
От тях подреждам призрачна мозайка Безбройни битки водя със химери А те прииждат, шайка подир шайка Със разума ми сили да премерят
Висят парчета кожа от нарязаните длани Но болката удавена е в своя крясък В небето газят, а нозете – изподрани – Разтварят се в ледения звезден блясък
Безумец страшен, непонятен, упорит Превръщам дишането в самоизтезание Катеря се по склона след Сизиф За да открадна чуждото страдание…

Издател: София
Език: Български
Година: 2005
ISBN:
Страници: 120
Корици: твърди
Тегло: 100 грама
Размери: 12×9
Наличност: Да
Раздел: Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Цена: 4.00