Виена

Прозата на Антони Георгиев прилича на гоблен, бродирай от мъж – фотографски съсредоточена, журналистически педантична и заедно някак отдалечена от себе си, наблюдаваща се отстрани. В драматургията на разказа се заплита и собственото му написване, обратната страна на гоблена е част от видимата картина. Дори и най-дребният детайл е описан като улика, като елемент от криминална загадка, чието решение се колебае между събитията и думите. Извършителят се оказва невъзможната културна идентичност, която принадлежи и на едните, и на другите. Антони Георгиев е българският Пол Остър. Разбира се, това не е вярно. Ако има нещо по-малко валидно за неговата проза от това, че е българска, то е, че възпро- извежда американските визии на Остьр. Просто гоб- ленът е бродирай по чакалните на европейските летища, които си приличат достатъчно, за да може и това да няма значение.Георги Лозанов

Цена: 7.00