Слънце над гората грее, вятър клоните люлее. Там, сред гъстата дъбрава, кичест бор се извисява.
Но от неговите клони Що ли вятърът отрони? Тупна то в тревата тежко и от сън събуди Ежко.
– Гледай ти! – Бодливко рече. Май пристигаш отдалече. Броня люспеста такава само рицар притежава.
А Шишарко със поклон каза: бях на оня клон. Аз съм най-обикновен. Иска ми се и на мен да съм рицар смел и славен. Но това съвсем не става без крака и без ръце – само със добро сърце.
| Издател: | Златното пате |
| Език: | Български |
| Година: | 2004 |
| ISBN: | 9544312234 |
| Страници: | – |
| Корици: | меки |
| Тегло: | 83 грама |
| Размери: | 22×24.5 |
| Наличност: | Да |
| Раздел: | Приказки, Литература за деца и юноши, Книги |
Цена: 2.50