Сбогуване с времето

Има ли значение една точка? Един подпис? Подписът е собственоръчно съгласие. Точката е завършек. И в двата случая по обичайния ред на нещата след писане, текст, изречение, дума, буква. Ако пък точката е след подписа? Ето:
Ясно, категорично и други точки и черта над буквите, стриктни линии, изящни извивки, артистично ясен почерк, такъв е бил и неговият калиграф — този самотник-бунтар в унгарската литература. Мислител-еретик, вулканичен мъдрец, многожанров владетел на знания и форми на словесното изразяване.
„Роден съм в 1888 година. След много перипетии станах учител и писател. Понастоящем съм университетски преподавател. Много съм работил, преживял съм няколко трайно критични кризи, сега съм вече уморен. Толкова ми е биографията.”
Взискателен към себе си, към другите, към всичко, написано от него, към език, стил — тъй обобщаваше веднъж авторът същинското за себе си. Сега сбит, друг път ерудирано многословен — той създаде богато творчество. Стиховете си, от които честити читателю, ви предлагаме четиридесет в блестящ превод от Георги Крумов, той все преправяше, пресяваше. Тези пресътворени от стотината, оставени с примирение от Милан Фющ като… предопределени да пребъдат.
Които и лирически творби да прочетем, да присвоим — независимо от това дали са написани в младите или по-старите години, — от всяка една блика „красиво благородство”. Преживяна преходна взаимност между сгъстени спомени от „тромави столетия” и бурни мигове и жажда за споделено познание.
Хокаха го, нападаха го, пренебрегваха го, пишел дълги редове, трудно смилаеми, наситени откъм митологии и емоции стихове.
„Като падаща звезда сред другите, кръжейки: такъв бе моят път” и „във мен се вторачват само четири стени разжарени, гневът скарлатен ти Господ…” Триеточие или много…
Автор на самобитна естетика ..Видения и вълнения в изкуството”, на драми, на прочутия роман ..История на жена ми”, носител на награда „Кошут”, предложен за Нобелова награда (1965), починал през 1967 година. Пожелавам ви първата ви среща (първата книга на български) с мислите на самобитния Милан Фющ, ,.потомък на пророци”, да ви обогатява.
БЕЗНАДЕЖДНО О мои мисли, лехи със бурен непотребен, в които всеки нежен кълн е стъпкан и изтребен, от дива, подранила буря…
Но в тях и бучинишът чуден цъфва още и конският босилек се прозява и като малък грях вечерникът примигва нощем.
С какво бих могъл тук да разтуша сърцето? Какво би разведрило тук душата пак? Нима виреещият под сълзите буреняк? Тук всичко само в сенките се връща, телото ми покрива само тъмнота и със ръцете си отново ме прегръща — преходността.

Издател: Гутенберг
Език: Български
Година: 2004
ISBN: 9549943666
Страници: 50
Корици: меки
Тегло: 145 грама
Размери:
Наличност: Не
Раздел: Световна поезия, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Цена: 4.00