Рикша под дъжда

0
(0)

Един-два важни съвета към читателя на тази книга:
Индия в двайсет дни
Ако някой седне да те убеждава, драги ми господине, че пътеписите имат за цел да ви запознаят със страната, за която ви разказват, не му вярвайте. Кимай там учтиво, но не му вярвай! За тая работа си има справочници, енциклопедии, речници, учебници, илюстровани енциклопедии – я академични, а такива като за мен – пътеводители има най-сетне… А пътеписът – какво пък, пътеписът е друго нещо. Пътеписът е целият онзи порой от думи, с който завърналият се пътешественик ще се опита да ти разкаже своето усещане от видяното непознато. А ако е сподобен с благото да може и да пише – получава се пътепис. Пътеписът е ужасно сложна работа. Можеш да гъгнеш двеста-триста страници скучни факти, а можеш със стотина да накараш читателя да ти завиди, че си бил там, че си видял всичко това. Мигар случайно беше казал някой, забравил съм вече кой, че за една страна се пише най-добре или когато си живял там поне едно десет години, или когато си профучал през нея за десет дни. Да знаеш, драги, че тази книга е точно такава! Ако някой те изпита след като си затворил последната й страница и ти каже: „Райно, я ми кажи, при кой индийски раджа е построен Тадж Махал?“ – ловя се на бас, че няма да можеш да отговори. Още по-малко пък кога е станало това… Тази книга е за друго. Не ги обичам сравненията – тия услужливи патерици на обяснението. И все пак съм длъжен да кажа, че както първата книга на Петър Бакърджиев, „Двайсет хиляди левги без вода“, така и тази, през цялото време, докато ги четях, ми доставяха удовоствието, което съм изпитвал от Джером К. Джером, от Иля Илф и Евгений Петров с тяхната „Едноетажна Америка“, и, разбира се, от Алеко Константинов. Окат човек е този автор! Вижда неща, които други навярно биха подминали ей тъй, а после ти ги разсипе щедро със сладкодумието на роден разказвач. Верно, това е книга на ерудит, на познавач, всъщност от нея дори можеш да научиш много неща за Индия, особено за архитектурата й, но „Рикша под дъжда“ не е научен труд, не е трактат, тежко някакво съчинение, не знам какво. Това е книга за неговата Индия, само негова за двайсет дни – една Индия на рикшите, автобусите „Тата“ (необикновени, разбира се; за Петър Бакърджиев всичко е необикновено и затуй трябва обезателно да се види отблизо и по възможност да се пипне). Индия на калта и на хората в калта, на голите тамошни мангалчета в локвите, но и Индия на замъците и храмовете с филигранните фризове и решетки и с огромните скулптури, изобразяващи ту Вишну в разнообразните му инкарнации, ту на Вишну жена му. Какво е инкарнация… – виж там, в книгата го пише. Храмовете и замъците са пък нещото, за които авторът знае ужасно много неща, знае ги професионално, обаче „Рикша под дъжда“ е по-скоро книга на човек, влюбен в думите и в онова тяхно магическо подреждане, наречено литература. Както и в „Двайсет хиляди левги без вода“, тъй и сега Петър Бакърджиев ще те увлече да изслушаш разказа му; той и тук се майтапи (къде деликатно, къде направо гаменски) със собствените си преживелиците, които сега му изглеждат много смешни, но надали са били такива там; от страниците му пак избликват намеци и цитати – ту дискретни, ту гръмогласни – говорещи за литературните му пристрастия; пак ти намига, и те повежда към следващата рикша под дъжда и от там с рикшата – към следващия храм, за да ти покаже по този начин, че пътеписът не е непременно четиво за мрачни самотни хора, а може да бъде хем умна, хем купонджийска книга. Да ти кажа, почитаеми, Петър Бакърджиев явно не става за турист от рекламираните в диплянки и листовки дестинации. Той скитори през своята Индия не в луксозен влак със стереоуредба в купето, а като един любопитен хлапак, абсолютно небрежен към очевидните несгоди. Хлапак, който може да си брои рупиите, когато става въпрос за хотел с удобства, но не и когато търси да си купи „анкус“. (И защо точно „анкус“? Е хайде сега защо! Защото Маугли имал бил „анкус“, разбира се!) Той е този, който ще се изкиска доволно, когато са го прецакали в цената на същия този „анкус“, (а доктор Милев отново ще е на кяр), но който миг по-късно ще онемее пред скулптурите върху отсрещния склон, а заедно с това пътьом ще забележи сред спящите на голата земя индийци едно трикрако куче, и тутакси ще го съжали: завалийчето не може да се почеше зад ухото като нашенските псета… Нали понеже индийско, та затуй и трикрако – като рикшите им. Такива работи. Тъй кръстосва Петър Бакърджиев с двамината си другари, (без да се брои камерата на доктор Милев), огромния субконтинет, за да ни разкаже всичко в ето тази книга, която сега ти, точно ти, държиш в ръцете си. Хубава книга, ти казвам. Хубава книга. … А между другото Тадж Махал е построен от Шах Джахан в чест на жена му, починала при раждането на наследника му. Което мога да прочета в който и да е учебник. Не съм сигурен обаче, че мога някъде в учените книги да прочета как за същия този наследник „… станало ясно като черно на бяло, че старият е превъртял, за една нощ го свалил от трона и го запрял в онази килия с огледалцето…“ Обаче за какво огледалце става дума – няма да ти кажа! Чети и сам ще го разбереш.
Христо Карастоянов

Издател: Захарий Стоянов
Език: Български
Година: 2004
ISBN: 9547394886
Страници: 132
Корици: меки
Тегло: 225 грама
Размери:
Наличност: Не
Раздел: Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Цена: 4.40

Колко полезна беше тази книга?

Кликнете върху звезда, за да го оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове досега! Бъдете първият, който ще оцени тази книга.