Така и не се научих как се краде синьо от изгрев…
* * * Как се правело акварел? Хвърляш си четките в реката и наблюдаваш залеза…
* * * Една птица стъпи на невръстната праскова на двора… Счупи едното от трите й клончета… Кво правим, птицо?
* * * И това, в което вярвах, се разля по пътя… Подхлъзнах се с усмивка…
* * * Цял ден си играх да оцветявам листата на двора в зелено… И пак падат. Безнадежно е май…
* * * Ако ти подарят ново куче не се чуди, когато старото му каже: „ЛЕГНИ“!
* * * Докторът ми забрани да ям памук… Правил съм бил сутрин безмислено количество облаци… Странен човек!
* * * Ще взема да построя дърво…
* * * Все повече започвам да се чувствам дюнер, като онзи статус: „Ако доближиш дюнер до ухото си, ще чуеш мълчанието на агнетата“…
* * * Дните текат като книга… Без илюстации! Завършени изречения, без да бъдат погалени… Не съм тъжен, отчитам силата на безтегловността… !--more-->!--more-->
Издател: | Факел |
Език: | Български |
Година: | 2014 |
ISBN: | 9789544111601 |
Страници: | 32 |
Корици: | меки |
Тегло: | 60 грама |
Размери: | 12×21 |
Наличност: | Да |
Раздел: | Афоризми и сентенции, Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Цена: 8.00