Осили

Така и не се научих как се краде синьо от изгрев…
* * * Как се правело акварел? Хвърляш си четките в реката и наблюдаваш залеза…
* * * Една птица стъпи на невръстната праскова на двора… Счупи едното от трите й клончета… Кво правим, птицо?
* * * И това, в което вярвах, се разля по пътя… Подхлъзнах се с усмивка…
* * * Цял ден си играх да оцветявам листата на двора в зелено… И пак падат. Безнадежно е май…
* * * Ако ти подарят ново куче не се чуди, когато старото му каже: „ЛЕГНИ“!
* * * Докторът ми забрани да ям памук… Правил съм бил сутрин безмислено количество облаци… Странен човек!
* * * Ще взема да построя дърво…
* * * Все повече започвам да се чувствам дюнер, като онзи статус: „Ако доближиш дюнер до ухото си, ще чуеш мълчанието на агнетата“…
* * * Дните текат като книга… Без илюстации! Завършени изречения, без да бъдат погалени… Не съм тъжен, отчитам силата на безтегловността…

Издател: Факел
Език: Български
Година: 2014
ISBN: 9789544111601
Страници: 32
Корици: меки
Тегло: 60 грама
Размери: 12×21
Наличност: Да
Раздел: Афоризми и сентенции, Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Цена: 8.00