Тези неща са писани между годините 1933 и 1940. Излизаха като подлистници на един столичен вестник ( в. „Зора“ – б. р.) Теснотията, която и до днес цари в долните етажи на нашата преса, не им позволи да пораснат, та останаха дребни и някак недоразвити. Разкази ли са, фейлетони ли, или нещо друго – да кажат специалистите. Въпреки многото им недостатъци те продължават да се търсят от читателите, което не говори много добре за тях. А може би все пак са верни родни картинки от онова време, поръсени с хумор. Казват, че народите са като децата – не обичат да им се чете морал, а искат да стигнат до истините, развличайки се. Казват още, че ако сатирата е хирургическият нож, то хуморът е „сладкият мехлем“ за раната. Щом е така, не остава друго освен да си пожелаем този сладък мехлем да се произвежда масово и да се продава под път и над път, защото у нас има още много рани за лекуване. Чудомир
| Издател: | Труд |
| Език: | Български |
| Година: | 2006 |
| ISBN: | – |
| Страници: | 614 |
| Корици: | твърди |
| Тегло: | 834 грама |
| Размери: | 21.5×15 |
| Наличност: | Не |
| Раздел: | Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Цена: 29.99