Най-значимите българи на ХХ век

0
(0)

Напълно в реда на нещата е, когато си отива един век, всеки народ, а и човечеството като цяло да даде оценка на това стогодишно време, а заедно с времето и на себе си. Какво е създал, какво ще остави на онези, които ще преживеят този век и ще настъпят в следващия. Това е време, в което народите се съвземат от раните си – тези, които върху тях са нанесени, тези, които те са нанесли на други народи. В това отношение двадесетият век ни отвори работа и тепърва ще има препитание за писатели, публицисти, историци и хора на изкуството. Определят го като най-кървавия век в човешката история. Без съмнение това е една жестока и тревожна присъда. И не е по-малко справедлива! Заедно с това обаче този век продължи в много отношения свършеното от неговия предшественик – деветнадесетия. Беше век на кървави войни и човешко изтребление, но и век на човешкото възвишаване. Той продължи традициите и наченатото от своя предшественик в човешката култура и я обогати с нови качества и постижения, формирайки в утробата си именно културата и цивилизацията на новия век и новото трето хилядолетие. Това е времето на информатиката. Тъкмо затова този двадесет и първи век е отреден изглежда да бъде време, когато хората ще говорят както на своите национални или етнически езици, така и на един по-общочовешки език -този на знанието, на информираността, на сивото вещество, което народите са натрупали в главите си. Това ще е изглежда векът не само на ново просвещение, но и на езика на най-просветените. Тази книга, която предлагаме на българските читатели, има и такава задача. Да покаже какво ние, българите, правихме като дух и знание, като просвета и култура през тези изминали сто години и какво ще оставим на своите наследници, които идват след нас. И ако се заловихме с тази книга, с този подбор и с това класиране на най-значимите българи през това стогодишно време, то е, за да погледнем от височината на един извървян път, който ни дава и ситост и доволство, че бяхме между народите, които имаше защо да го живеят и извървят. Над петдесет учени – професори и академици, се трудиха да подредят според своята компетентност, научна почтеност и съвест двестате най-значими българи, разпределени в четири основни области. Дали са успели – на такива въпроси отговаря само времето. Дали оценката им е безупречна и премерена като на кантар? Всичко, което е човешко дело, не може да се мери на кантар. Негова мярка са само годините, които идват. Те отнемат едно, друго добавят. И все пак съставът на учените, тяхната доказана компетентност и научен морал не подлежат на съмнение. А онези от българите, които се чувстват недооценени в това класиране – на тях принадлежи бъдещето. То едното ще изхвърли, другиго ще намести в тази книга… Това й е работата на историята – да прибавя и изважда, да припомня, но и да забравя. Имаше големи спорове между учените и продължителни бяха. Ала то не беше поради корист, а поради трудността да измериш като по гайтан кой е по-напред. Защото, за радост на нашата национална орис, за гордост на народа ни конкуренцията кой да влезе сред тези двеста души през тези сто години на двадесетия век беше конкуренция силна. И поради това опасността от субективни човешки грешки е напълно нормална и допустима. Поне от една опасна грешка се опазихме – да слагаме в това класиране живи хора. На кантара на историята живият човек е най-хлъзгав. По-добре съвременниците да не бързат да кичат със звезди пагона му – нека времето свърши тая работа. Повече от очевидно е, че някои от писателите ни, от учените ни, от хората на духа в театъра и киното – които днес са живи, след година или две – ако се напише нова такава книга, ще заемат мястото си в нея така, както им се полага. Двама от редакционния съвет на тази книга бяха живи и поради това не бяха представени в нея като личности на двадесетия век. Академик Ангел Балевски и Петър Увалиев. И самите те упорито не желаеха това. Времето веднага им отреди място. Сигурно е поради това, че много от авторите на този труд, когато Бог реши, че е дошло времето, неизменно ще станат част от съдържанието на тази книга. Тъкмо поради това живите таланти на България не бива да се сърдят – историята не забравя нищо и никого. И още, че живите, поставени до безсмъртните, създават повече крамоли, отколкото истина. Ще попита читателят: защо все пак има неколцина, които са още живи, и въпреки това са подредени между най-значимите. Отговорът е: двама-трима от тях са вече на възраст, в която времето за тях си каза думата – те са надхвърлили деветдесетте години и са живи паметници на
един век. Тяхното дело е безспорно. Има и други – оперни певци преди всичко. Тях цял свят ги знае, цял свят им пада на колене. И за тях спорове няма и не може да има. Така е и със спортистите. Те дадоха своите велики световни рекорди и най-гордо присъствие във върховете на човешките възможности. Живи или не – те са безспорна история. С този свой труд ние най-после искаме да покажем на света какво представлява векът на българската наука, духовност, политика, спорт. Какво дадохме на този свят, вземайки в началото на този век от него всичко най-добро, което знанието и културата бяха вече сътворили. Няма как да не повторим милиони пъти казаното – тази книга ни доказва още веднъж, че и „ний сме дали нещо на света“. И като я прочете човек, ще види – не нещо, а много неща… Да посочим какви бяха критериите, които ни ръководеха при класирането на най-значимите двеста българи на двадесетия век. Това са личностите, които: – са допринесли за оцеляването и развитието на българската държавност, демократични и правови устои на обществото; – с влиянието си по безспорен начин са допринесли за появата и развитието на една или друга област от нашия обществен, духовен или научен живот и имащи национално или международно признание; – са допринесли по един или друг начин за издигане престижа на България и мястото й в човешката цивилизация; – са оказали влияние върху процеси, съдби, мирозрение, простиращо се върху едно или няколко поредни поколения. Двеста са личностите в книгата, защото векът е двадесети. Нека повторим – те са групирани в четири области: 1. Държавно управление и политика. 2. Духовен живот (култура, изобразително изкуство, религия, литература, музика, театър, кино, феномени и др.). 3. Наука и образование. 4. Спорт. Във време като днешното, натоварило ни със своите материални трудности и битки за оцеляването ни като народ и нация, мястото на такава книга става още по-значимо. Тя е толкова по-потребна за всяка българска къща, защото е един дълбок корен, прониквал десетилетия в дълбините на земята ни, който днес ни държи да не се допропилеем, да помним и знаем какви хора е имало по нашите земи, какви мозъци и духовност е раждала земята ни с нейната могъща магическа сила. Марко Семов

Издател: УИ „Св. Климент Охридски“
Език: Български
Година: 2004
ISBN: 9540716373
Страници: 464
Корици: твърди
Тегло: 650 грама
Размери:
Наличност: Не
Раздел: Енциклопедии. Каталози. Справочници, Енциклопедии и справочници, Книги

Цена: 15.00

Колко полезна беше тази книга?

Кликнете върху звезда, за да го оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове досега! Бъдете първият, който ще оцени тази книга.