Махалото на шестото време

Даниил Иванович Ювачов е роден на 30 декември 1905 г. в Санкт-Петербург. Първият му достигнал до нас литературен опит е от 1922-ра – тогава се появява и псевдонимът Хармс. На 9 октомври 1925 г. той подава заявление за прием в Ленинградския отдел на Всерусийския Съюз на поетите, представяйки две тетрадки със свои стихотворения, и на 26 март 1926 г. е приет там. Членува в множество литературни обединения, най-важното от които е Обединението за Реално Изкуство (ОБЕРИУ). На 28 януари 1928 г. в Дома на печата се състои знаменитата обериутска вечер „Три леви часа“ с четене на стихове, прожекция на кинофилм и представянето на Хармсовата пиеса „Елизавета Бам“. Пресата посреща по унищожителен начин дръзкото събитие, но въпреки това обериутите продължават да четат своите произведения пред най-различна аудитория, а Хармс започва да работи в няколко издания за деца. Адаптирайки се към новата читателска публика, той пренася в текстовете си за деца множество мотиви и самата естетика на творчеството си за възрастни – било е немислимо то да се появи в печата. Пречка за това са били не само разминаванията и очевидното противопоставяне на тогавашните идеологически постановки, но и експериментирането със „смисловото безсмислие“, което отблъсква както масовия читател, така и съвременната на Хармс литературна критика. На 10 декември 1931 г. той е арестуван и осъден на тригодишен затвор, но впоследствие присъдата му е изменена и прекарва пет месеца на заточение в Курск. При завръщането си в Ленинград Хармс не променя творческия си мироглед и не прави никакви компромиси с господстващия режим, за което ще заплати с живота си десетина години по-късно. Два месеца след началото на Втората световна война, на 23 август 1941 г., Хармс отново е арестуван и след половингодишни перипетии умира на 2 февруари 1942 г. в затворническа болница в Новосибирск. Според други източници той е умъртвен в психиатрична клиника. Лесно би могло да се случи така, че за творчеството му да съдим единствено от двете стихотворения в сборниците на ленинградските поети от средата на двайсетте и петдесетината прозаични и сгихотворни текста за деца, публикувани в детските списания. За щастие става другояче – през септември 1941 г. Марина Малич, съпругата на арестувания по това време писател, предава архива му на един от най-близките му приятели – Я. Друскин, а три години по-късно тя му дава още една подборка от ръкописите на Хармс. Така наследството на този уникален авангардист, изпреварил творчеството на Йонеско и Бекет, бива спасено от унищожение. Подборът на стиховете от настоящата книга е дело единствено на преводача. Постарах се да представя поезията на Хармс в нейните най-различни аспекти и проявления. Включените в томчето стихотворения обхващат периода от 1928 до 1941 г., а във формално отношение се простират от полюса на абсолютното разрушаване на всякакви канони и представи за поезията до полюса на най-строгото спазване и съобразяване с особеностите на класическото стихосложение. Това е първият поетичен сборник на Даниил Хармс, излязъл в България, и да се надяваме, че няма да бъде и последният.

Издател: Литавра
Език: Български
Година: 2005
ISBN:
Страници: 30
Корици: меки
Тегло: 65 грама
Размери: 15×15
Наличност: Не
Раздел: Световна поезия, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Цена: 3.00