Патология, фактор за разпадане на социалните отношения или нормално социално явление като трансгресията на правилата? Теорията все още се колебае между тези два полюса. Конфликтът е в основата на тематизацията на социалното. От Хераклит „Конфликтът е принципът или бащата на всички неща“ през Хобс „Война на всички срещу всички“ изследователите продължават да се питат дали конфликтът предхожда обществото или е негова същност. Различията изчезват по отношение главната характеристика на нашата епоха, а именно, че модерното общество е конфликтно общество. Ако общността се асоциира с разбирателството, братството и приятелството, обществото е неизменно свързано със съперничества, оспорвания, конфликти. Едно напълно регулирано общество не съществува в действителността и може да бъде само тоталитарен идеал. Свободата се появява именно в тази пролука. Амбивалентността на конфликта е, че той е фактор едновременно на дезинтеграция и разрушаване, както и на иновация и креативност. Тази амбивалентност се усилва от факта, че агоналната култура, удоволствието от борбата, естетизацията на конфликта обхващат и двете му измерения. От кръстоносните походи до джихад и камикадзе откриваме същата възхвала на героя – полу-бог, полу-човек. Изграждането на нови общества изисква предефиниране на конфликта. Социалната тъкан на комунизма беше изтъкана така, че да премахне всички различия – социални, културни, полови…. Беше позволено само това, което правилото позволява, всичко останало беше забранено. Пост-комунизмът се опитва да замести тази политика чрез идеята за отворено общество: разрешено е всичко, което не е забранено. Това, което все още му предстои да открие е конфликтът в неговото двойнствено лице на Янус. Подходът на разрешаване на конфликтите е твърде инструментален и прикрива разграничението между полемично и агонално, между конфликт, прибягващ до насилие, и конфликт, който си го спестява. Той пречи на концептуализирането на конфликта в разнообразието на неговите прояви: разрушителна, но и креативна, интегративна.
Демокрацията е свързана с по-контестаторни /Франция/ и по-консенсусни общества /Холандия/. Разрешаването на конфликтите е свързано и с друга променлива – доверието. Анна Кръстева, Антоний Тодоров !--more-->!--more-->
Издател: | Нов български университет |
Език: | Български |
Година: | 2005 |
ISBN: | 9545354119 |
Страници: | 298 |
Корици: | меки |
Тегло: | 328 грама |
Размери: | 21×14 |
Наличност: | Не |
Раздел: | Социология и политология, Хуманитарни науки, Книги |
Цена: 10.00