Цветът в Петокнижието. Езикова картина на света

0
(0)

От автора Единадесет години след началото на изследването върху цвета в Библията, оглеждайки го за кой ли сетен път, си давам сметка, че в структурата на текста съзирам един уникален признак – текстът не е плод на някакво мое кабинетно, самотно занимание с Библията, а се дължи на рядък обществен интерес и на споделено и изговорено събитие. В някакъв смисъл то не е мое изследване, а се дължи на толкова много фактори, че трябва да благодаря на Съдбата или Бог. В началото бе интересът на студентите от Нов български университет, които ме мотивираха да започна за тях „изваждането“ от иврит на различни интересни за тях, и за мене, факти. Мога да кажа, че колегите ме накараха да разбера на свой гръб думите на мъдреца Илел – „Много дължа на моите учители. Още повече дължа на моите колеги. Но най-много дължа на моите ученици.“. За това благодаря на Теодора, Ирена, Зорница, Пламен, Мария, Светльо, Маргарита, Славинка, Ружа, Райна, Калинка, Зюмбюла, Бурхан, Кадир, Ирен, Митко, Люси, Али, Стенли и всички други, слушали курсовете „Цветът в материалната и духовната култура на Балканите“, „Цветът в Стария завет и юдейския мистицизъм“, „Новият завет като вид юдаизъм“, „Цвят, религия и вяра“, „Езикът на символите в ислямската архитиктура“, „Цвят и слово – знаковост и херменевтика“, „Кабала“ и др. Към тази група от хора, отнесли се с доверие и братска любов към мене, някак от само себе си спада и д-р Ивайло Костов, ръководител на тогавашната програма „Сравнително религиознание“. Не по малко уникален е фактът, че тези и други мои курсове намериха място в програмната политика на НБУ. Чудя се с коя дума да определя отношенията ми с ценните и ценени арабисти-полиглоти, тънки познавачи на ислямския мистицизъм – Александър Веселинов и Велин Белев: професионализъм, взаимен респект и интерес? Всяка една е колкото точна, толкова и не. Може би най-правилната е подарък.
Мони Алмалех е езиковед, който работи в три области – българистика, хебраистика и семиотика на цветовете. Автор е на множество научни публикации, които третират въпроси от българската граматика, съпоставителното езикознание, семиотика на цвета във фолклора, в българската проза и рекламите. Като стил еднакво добре борави и с тежка научна терминология, и с изяществото на увлекателни литературни похвати. В последното десетилетие творческите му интереси са съсредоточени върху текста на Библията.
Настоящата книга е разказ, специално предназначен за българския читател – за това какво остава и какво се губи от ивритския сакрален текст след превод на български и други индоевропейски езици. Макар че авторът ползва свободно богатия теоретичен апарат на съвременното езикознание, неговият разказ за цветовете в Библията оставя впечатление не толкова на езиковедски труд, колкото на проникновение и надникване във вътрешния логос, който Библията събужда у нас.
По-известните му книги са: Balkan Folk Colour Language, Sofia „St. Kliment Ohridski“ University Press, Sofia, 1996; Цветовете в балканския фолклор. Езикът на цветовете. УИП „Св. Климент Охридски“, 1997; Цвят и слово. Прагматични и психолингвистични аспекти. АИ „Проф. Марин Дринов“, 2001; Българско-ивритски разговорник: Практическа морфология на иврит, 3000 думи и изрази. КК „Труд“ & ИК „Прозорец“, 2002; Ивритско-български речник, КК „Труд“, 2004.

Издател: УИ „Св. Климент Охридски“
Език: Български
Година: 2006
ISBN: 9540723426
Страници: 478
Корици: твърди
Тегло: 720 грама
Размери: 24×17
Наличност: Не
Раздел: Езикознание, Език и литература, Хуманитарни науки, Книги

Цена: 15.00

Колко полезна беше тази книга?

Кликнете върху звезда, за да го оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове досега! Бъдете първият, който ще оцени тази книга.