Бейби Лъжкиньо. Тъмни разкази

Убийство по особено жесток начин
Къщата стоеше килната на една страна като след пет ракии. Някаква цепнатина беше зейнала от основите към прозореца. Лъкатушно. На всичко отгоре в мазилката се беше вкопчил бръшлян и отхапваше цели парчета. Отдолу се показваха тухли. Като скелет. Като гръбначен стълб с хоросан вместо хрущял между прешлените. Имаше и розов храст, който се опитваше да прикрие старостта. Като лошо сложен грим. Като червило по бузите. Като протези в съсухрена уста. Като червен лак върху мръсни нокти. Обаче беше къща. Мечтаеше някой да я изкърпи. Да я вароса. Да й изпише сини ластари около прозорците. Да й сложи пердета. Да й пререди керемидите. Да изправи комина… После спря да мечтае и само слушаше рушенето си. То хрупаше, съскаше, пукаше, гъбясваше, плесенясваше и още някои работи правеше шумно. През есента отнякъде се довлече котка с огромен корем. Роди по котешки. Отгледа четири от родените, научи ги на някои полезни за вида неща и ги остави да се оправят. Те се оправиха и изоставиха къщата. Тя миришеше лошо, а котките са чувствителни, чисти животни. През зимата в къщата се нанесоха хора! Тя чак се увеличи с един етаж от вълнение… Бяха мъж, жена и три деца. Първото, което направи мъжът, беше да оправи табелката на вратата. Пишеше: “Образцов дом”. После стегна една от стаите. Децата домъкнаха дюшеци. Жената запали огън. Появи се тенджера. Нещо кипеше. Замириса на готвено на човешка пот. По голяма нужда ходеха навън. Говореха на някакъв странен език. Не им се разбираше, но звучеше приятно. Жената пееше. Рядко, но го правеше. Переше в същата тенджера, в която и готвеше. За друго не я използваха. Тенджерата. Децата тичаха, защото са деца и го могат. Мъжът седеше и пушеше. Седеше и пушеше. Един ден се върна мръсен. Изми и се и чак тогава седна да пуши. После започна голямото влизане и излизане. Влизаха мръсни мъже. Седяха. Говореха бързо и излизаха пак мръсни. Имаше две тенджери и един леген. После започнаха да се мятат чорапи по ъглите. Мъжът оправи още една стая. Към пода се приковаха легла. Две легла. Децата доведоха куче. Жената си купи комбинезон. Жълт. Мъжът копа дълго в двора. В къщата потече вода. От чешма. С кран. Като го завъртиш и спира да тече вода. Жената изтръгна бръшляна от мазилката. Мъжът пререди керемидите. Децата тичаха. После жената и децата излязоха и не се върнаха вечерта. Не се върнаха и на другия ден. Къщата се простуди. Никой не тичаше за да я сгрее. Мъжът седеше вечер сам и пушеше. Чорапите му стояха по ъглите. Нищо не кипеше. Храната стоеше върху омазнени вестници. Кучето ги облизваше старателно. Когато нямаше храна, ядеше вестниците, но не си отиваше. Беше куче. Валеше. По изкъртените плочи в двора капнаха няколко женски стъпки. Къщата отвори малката капандура и погледна. Мъжът се прибираше с жена. Не беше познатата с жълтия комбинезон. Друга. Той постла чисти вестници. Нареди чиста храна. Пиха. Пушиха. Говореха през цялото време. Езикът беше познат. Не беше онзи, бълбукащият. Беше някакъв забравен, но къщата го разбираше. Жената започна да се съблича. Къщата свенливо притъмня и се засенчи. Жената не носеше комбинезон. Задаваше въпроси. Попита къде е семейството. Мъжът отговори, че са се прибрали на село. Защото децата трябва да учат, а тук е скъпо. Мъжът каза, че му е празно без тях. Къщата кимна с разбиране. Жената не кимна. Тя каза, че не трябва да се оставя една жена без мъж, защото започва да мърсува. Мъжът каза, че неговата жена е свястна. Не мърсува. Жената отговори, че само той така мисли. Другите казват, че мърсува. На мъжа нещо му стана. Кои казват, че мърсува? Братовчед ми каза. Той да не е бил с нея, че знае!? Бил е. Лъжеш, циганко! Не лъжа, глупако! Имала бенка до пъпа. На къщата нещо й стана. Понечи да метни една от таванските греди върху жената долу, но се отказа. Мразеше тази жена! Реши да продъни пода и да я погълне… но се отказа. Мъжът душеше жената-лъжкиня с ръце. Жената хъркаше и се давеше. Пусни ме! Пусни! Ще ме удушиш! И той щеше да я пусне. Но на къщата нещо й стана. Тя отвори врати. Затичаха деца, защото можеха да тичат. Открехна килера. Замириса на готвено. Някъде някой запя. Мярна се жълт комбинезон. Кранът се отвъртя и потече вода. Мъжът не пусна гърлото на лъжкинята. После я сложи на леглото. А тя сякаш му се хилеше и май се опитваше да го лъже пак. И той издърпа ножа от хляба и й преряза гърлото. /…/ Мария Станкова

Издател: Жанет-45
Език: Български
Година: 2004
ISBN: 9544911952
Страници: 128
Корици: меки
Тегло: 195 грама
Размери: 20×13
Наличност: Да
Раздел: Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Цена: 6.30