„Бай Ганьо“ е текстът, пораждащ може би най-противоречивите прочити в българската читателска среда. Това е факт, който не може да бъде заобиколен най-малкото защото е признак за свръхчувствителността на българина към Алековия персонаж. Пълно заклеймяване, оправдаващо търсене на „драмата“ на героя или апологии на жизнеността му -тези насоки са очевидно различни и в същото време всяка от тях пресилва смисъла на творбата. Артистичният бохемски почерк в анекдотите за Бай Ганьо системно бива „накланян“ от читателите ту към откровено негативна интерпретация на образа, ту към съответните компенсации, търсещи „положителното“ в него.
В същото време – не трябва да забравяме – творбата държи на това, че именно разказва, при това в приятелски кръг и за забава. Тя не записва, не назидава, отказва се от възможността да бъде морализаторска институция. И все пак, доколко това е така? Не е ли веселбата само маската, елегантният начин, избран от автора, за да „смъмри“ сънародниците си? И не прави ли Алеко това с понякога учудваща сериозност, която контрастира на комизма на разказваните случки? Всъщност именно неописаният, но внушен образ на автора е причината за разногласията на възприемателите. Защото авторът в лицето на разказвачите постоянно рамкира поведението на Бай Ганьо, оценява го. Елка Димитрова !--more-->!--more-->
Издател: | Дамян Яков |
Език: | Български |
Година: | 2004 |
ISBN: | 9545272481 |
Страници: | 150 |
Корици: | меки |
Тегло: | 100 грама |
Размери: | 20×13 |
Наличност: | Не |
Раздел: | Българска детска класика, Българска детска литература, Литература за деца и юноши, Книги |
Цена: 4.00