Бай Ганьо

„Бай Ганьо“ е текстът, пораждащ може би най-противоречивите прочити в българската читателска среда. Това е факт, който не може да бъде заобиколен най-малкото защото е признак за свръхчувствителността на българина към Алековия персонаж. Пълно заклеймяване, оправдаващо търсене на „драмата“ на героя или апологии на жизнеността му -тези насоки са очевидно различни и в същото време всяка от тях пресилва смисъла на творбата. Артистичният бохемски почерк в анекдотите за Бай Ганьо системно бива „накланян“ от читателите ту към откровено негативна интерпретация на образа, ту към съответните компенсации, търсещи „положителното“ в него.
В същото време – не трябва да забравяме – творбата държи на това, че именно разказва, при това в приятелски кръг и за забава. Тя не записва, не назидава, отказва се от възможността да бъде морализаторска институция. И все пак, доколко това е така? Не е ли веселбата само маската, елегантният начин, избран от автора, за да „смъмри“ сънародниците си? И не прави ли Алеко това с понякога учудваща сериозност, която контрастира на комизма на разказваните случки? Всъщност именно неописаният, но внушен образ на автора е причината за разногласията на възприемателите. Защото авторът в лицето на разказвачите постоянно рамкира поведението на Бай Ганьо, оценява го. Елка Димитрова

Издател: Дамян Яков
Език: Български
Година: 2004
ISBN: 9545272481
Страници: 150
Корици: меки
Тегло: 100 грама
Размери: 20×13
Наличност: Не
Раздел: Българска детска класика, Българска детска литература, Литература за деца и юноши, Книги

Цена: 4.00