Архитектурата днес

Изкуство или архитектура? А може би мода? Съвременната архитектура притежава много от качествата, присъщи на други дисциплини, но е преди всичко разнообразна. В тази книга са представени творбите на осемдесет и седем архитекти — всеки със собствен стил, използвани материали и местни влияния. Показаните сгради са направени от бетон (Тадао Андо) или от хартия (Шигеру Бан); те са минималистични (Вил Аретс), скулптурни (Франк Гери) и дори фигурални (Брансън Коутс). Тьй като са подбрани именно заради разнообразието в творчеството им, а и защото всеки от тях е значим по свой собствен начин, те могат да се смятат за най-изявените строителни дизайнери в наши дни.
Независимо дали са австралийци, японци, американци или европейци, всеки един решава практическите проблеми на даден клиент, определя мястото или функцията на сградата, като същевременно привнася и част от личността си, своето разбиране за това, което прави архитектурата истински съвременна. Това разнообразие води до почти очевидно заключение — днес не съществува функционализьм, няма един-единствен начин за възприемане на настоящето. Архитектурата понякога е модна, и то по-скоро в периоди на икономическо благоденствие, отколкото във времена на упадьк. Дори и основни въпроси, като този за трайността на една сграда, намират различни отговори съобразно мястото, характера на постройката и архитекта. Тежките бетонни стени на Тадао Андо са устойчиви на земетресенията, характерни за родната му Япония, докато Тошико Мори търси начин да помогне на бездомниците с временни жилища, направени от тъкан. Идеите в архитектурата се нуждаят от време, за да преминат от чертожната дьска в завършена структура. Пионери на така наречения „деконструктивистки стил” на 80-те години на 20. век, като австрийското студио „Куп Химелблау”, днес правят неща, които няма да изглеждат остарели след време.
Когато попитали американския скулптор Ричард Сера за разликата между изкуство и архитектура, той отговорил, че „изкуството не служи на никаква цел.” Очевидно архитектурата има цел и тькмо в това е нейното реално преимущество. Творците са освободени от практическите ограничения, наложени и върху най-ефемерната постройка, и не са принудени да се съобразяват с нуждите на всекидневието. Архитектурните произведения са дълбоко вкоренени в действителността и се преценяват от публика, различна от префинената тълпа, която посещава галерии. Архитектурата е за всеки; тя е място, където можеш да живееш, да играеш, да се храниш, да се наслаждаваш на култура, да се движиш — това е сцената на живота. Когато през 19. век Джон Рьскин пише, че архитектурата е най-великото изкуство, той иска да каже, че добрата архитектура трябва да използва други художествени форми, за да създаде едно цяло, което да бъде апогей на човешката съзидателност. Архитектите вече не смятат за необходимо да се свързват с творци от други области на изкуството, за да постигнат в работата си онова, което само по себе си може да се смята за художествена изразност. Архитектурата може да бьде изкуство, както може би показва най-добрата работа на Франк Гери, но това не означава, че тя вече не е „осъдена” да служи на определена цел. Технологиите променят начина по който се проектират и строят сгради, така както несъмнено са променили и други области. Гери всъщност е един от първите, които използват софтуер за проектиране и строеж като например програмата САТIА на „Дасо Системс” за музея „Гугенхайм” в Билбао. Но Франк Гери е от поколението, което идва късно, за да може да приеме компютъра като полезно средство за проектиране и което е повече свързано със скицника, отколкото с екрана на монитора. Други млади архитекти, от нюйоркското студио „Асимптота” до холандското „NOX” и „MvRdV”, се доближават до начин на работа, действително вдъхновен от новите технологични възможности на CAD. В техните ръце компютърът не е просто инструмент, който улеснява построяването на една сграда, той е интегрална част от процеса на проектиране, отворена врата към нови светове, където не-ЕВКлидовите форми са така естествени, както са били кубовете и сферите за едно по-младо поколение. Това е истинска революция, която някои архитекти искат да доведат до създаване на виртуална архитектура, замислена единствено като интерактивен образ на екрана на компютъра. Такава е идеята на виртуалния музей „Гугенхайм”, проектиран от „Асимптота”, който ще променя функциите си в зависимост от нуждите на посетителите, „сграда”, която всъщност няма да бьде построена в действителност. По-младите датски и някои японски архитекти като Макото Сей Ватанабе използват различни интерактивни форми. Водният павилион, разположен на изкуствения остров Неелтйе Янс в датската провинция Зееланд, създаден от „NOX” и „Оостерхюис & сие”, е един от първите опити да бъде построена архитектура, проектирана интерактивно чрез компютър. Вероятно ще се появят още много такива неща, както и известна мания по новооткритите „машинарии”, които ще останат встрани, щом компютрите наистина бъдат признати за неделима част от архитектурния дизайн на бъдещето. Въпреки това голяма част от сградите, показани в тази книга, свидетелстват за огромно ускоряване на промяната в архитектурата. Такава е архитектурата днес — водена от компютрите или от желанието да се развият идеи, родени в модерния период. ФИЛИП ДЖОДИДИО

Издател: Taschen
Език: Български
Година: 2003
ISBN: 9549817202
Страници: 192
Корици: меки
Тегло: 400 грама
Размери:
Наличност: Не
Раздел: Архитектура. Дизайн. Интериор, Изкуство, Книги

Цена: 18.00